Широколентов достъп
В изпълнение на мярка „Актуализация на данни за широколентова инфраструктура, която включва информация за наличност и географско разположение на инфраструктурата на операторите по региони.“ от Националния план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение, МТИТС ежегодно изготвя и публикува информация относно предлагането на широколентов достъп до интернет на територията на страната.
Широколентовият достъп се припознава от Европейската комисия като един от основните инструменти за подобряване на икономическото и социално благосъстояние на населението. Той се превръща във все по-важен фактор не само за конкурентоспособността на предприятията, но и за подпомагане на социалното приобщаване и дава възможност за развитието и използването на услугите на електронното управление. Разпространението на високоскоростна свързаност може да доведе до значително нарастване на брутния вътрешен продукт, заетостта, конкурентоспособността на националните икономики на международната сцена и качеството на живот.
Класирането на България по отношение на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2019 г. е незадоволително, въпреки че според Европейската комисия, страната ни има сравнително добри резултати в областта на свързаността, особено по отношение на наличието на свръхвисокоскоростни и мобилни широколентови мрежи. България постига значителен напредък и по отношение на развитието на електронното правителство, с все по-голям брой потребители и широко предлагане на цифрови обществени услуги за предприятията.
В тази връзка при създаването на базата данни са взети предвид целите, заложени в Програмата в областта на цифровите технологии, а именно до 2020 г. да се осигури покритие с високоскоростен широколентов достъп (>30Mbps) за всички европейци; а до 2020 г. да се осигури присъединяване към свръхвисокоскоростна широколентова Интернет връзка (>100Mbps) за най-малко 50% от европейските домакинства. В допълнение бе отчетена и стратегическата цел на Стратегия за европейско Гигабит общество: до 2025 всички европейски домакинства, в градски и селски райони да имат достъп до интернет свързаност предлагаща скорост на сваляне поне 100 Mbps, с възможност за надграждане до гигабитови скорости.
Настоящата карта се базира на данните на съществуващи масиви от данни, събрани от национални публични органи. Основната база данни се основава на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията и информация от годишните въпросници на КРС за дейността на предприятията през 2018 г. и по-конкретно информацията от формуляр „Въпросник за отчет на дейността през 2018 г. на предприятията, предоставящи услуги за пренос на данни и/или услуги за достъп до интернет“ и „Въпросник за широколентов достъп до интернет към 01.07.2019 г.“.
Информацията представлява актуално „картографиране“ на съществуващата частна и публична инфраструктура и качеството на обслужване при използване на стандартни показатели за „картографирането“ на широколентови мрежи, вкл. за нуждите на секторите, имащи специфични нужди.
Данните са визуализирани като се използва системата на Евростат от местни административни единици (LAU), съвместими с NUTS. Тези LAU са градивните елементи на NUTS и включват общините и общините на Европейския съюз.
При визуализацията е използван набор от данни QoS-1,съгласно таблицата по-долу.
Посочената класификация е съобразена с изискванията на Европейска комисия (ЕК) и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС), както и добрите практики от проекта на ЕК „Mapping of Fixed and Mobile Broadband Services in Europe (SMART 2014/0016)“, чийто партньор е МТИТС.
Информацията за качеството на услугата произтича от следните събрани атрибути:
· Единични технологии (DSL / ADSL, FTTC / B / H, UMTS, LAN, Satellite, NetBox, Mobix и др.); технологични групи (кабелни, безжични, мобилни, NGA)
· Наличие на определена инфраструктура, скорост (download и upload), закъснението (ping/latency) и загубата на пакети (packet loss).
Предвид горепосочените цели на европейско ниво, настоящата карта използва за основа наличието на мрежи за фиксиран високоскоростен интернет, гарантиращи скорости на изтегляне по-високи от 30Mbps и предоставящи възможност за надграждане на тези показатели. В тази връзка местните административни единици (LAU) в Република България са разделени на три категории, съобразно броя на мрежите на съответната територия:
· територии без изградена мрежа за фиксиран високоскоростен интернет;
· територии с една изградена мрежа за фиксиран високоскоростен интернет;
· територии с повече от една изградена мрежа за фиксиран високоскоростен интернет;
Анализът на данните показва, че покритието с фиксиран широколентов достъп през 2018 г. е 96%, при средно за ЕС 97%, което нарежда страната на 19 място в ЕС. Разпространението на фиксиран широколентов достъп до интернет обаче е 58%, при средно за ЕС 77%, което поставя страната на последно място в ЕС по този показател. Покритието с достъп от следващо поколение е 75%, което ни нарежда на 23 място, тъй като средната стойност за този показател в ЕС е 83%. Разпространението на свръхбърз широколентов достъп до интернет е 43%, по-високо от средното за ЕС 41%, което нарежда страната на 15 място, заради по-високите показатели на останалите страни членки.
Селските райони, където частният сектор има по-малко стимули да инвестира, остават по-слабо свързани от градовете, а броят на абонатите на свръхвисокоскоростна широколентова интернет връзка значително изостава от целите, заложени в Стратегията за гигабит общество. Предоставянето на интернет и електронни услуги в България е сравнително добро в повечето градски райони. По отношение на скоростта на интернет в по-големите градове страната е на едно от челните места в Европа. Въпреки това в средните и малките градове, както и в отдалечените и слабо населени селски зони, големи области нямат достъп до високоскоростен интернет. Невъзможността пазарните сили да осигурят широколентови услуги своевременно, на достъпни цени, на всички граждани независимо от географското им местоположение на територията на страната, обуславя необходимостта от публична намеса, за да се защити обществения интерес.
Вашето мнение за представената информация, можете да изразите като използвате формата за обратна връзка на платформата. Моля, като тема да посочите Широколентов достъп/ BB mapping.
Данни за широколентовия достъп в Република България (по общини)